Миналото?!?
Какво да правим с него?
Трябва само да се учим от това,което не ние се е получило.

 Колко изгреви и залези пропускаме...?
Колко ценни моменти от живота ни си отиват просто ей така.
Понякога от инат,понякога от умора,нетърпимост,сърдим се....

Хората мислят,че като махнат дрехите стават по предизвикателни и открити.
Това е много лесно,защото просто махаш част от дрехите,и показваш,но какво....?
Опитайте да съблечете душа си.Това е трудното.Да откриеш себе си пред някого.

 Животът...
Понякога животът е ...
Всъщност животът е променива величина,която нараства и се смалява.

 Понякога на хората на които държим,приятелите,
такива към които взаимно изпитваме симпатии.
Мислят,че не се сещаме за тях и сме ги забравили.

 Дори всеки ден да е Великден,ако ние не носим вярата в себе си и не си направим деня велик,все едно.
Не е нужно да сме смирени,търпеливи и вярващи един път в годината.Трябва да сме такива всеки миг...,ден...,цял живот....И не защото така...

 Времето....
Времето отсява....
Отсява всичко. Това как живееш,мислиш,хората с които общуваш,приятелите,близките...

 Колко пъти сме били разбивани,разочаровани,смазвани....
Безброй.
След това се изправяме и продължаваме ....

 Скрити ли са откровенията,които правим или показваме на показ това,което твърде много сме пазили и таили в себе си?
Откриваме душите си пред непознати очаквайки да ни изслушат и разберат може би.
Изкарваме мислите на показ оголвайки душат...

 Колко гадно се чувстваме,когато любим човек си отиде.
Човекът с когото е преминал половината ти живот...
Колко празнина усещаме и няма как да я запълним.

 Това,което искам да напиша не се нуждае от дата,а от празен лист на който да бъде написано.Всеки ден пишем по нещо от живота си.Допълваме страниците си.Някой път понасяме поражения,друг път сме щастливи,понякога плачем ,страдаме,смеем с...

 Моето име ли?
Как се казвам?
Какво значение има,когато същината ми