Скрити ли са откровенията,които правим или показваме на показ това,което твърде много сме пазили и таили в себе си?
Откриваме душите си пред непознати очаквайки да ни изслушат и разберат може би.
Изкарваме мислите на показ оголвайки душата си,защото искаме товара,който носим да падне от плещите ни и да спрем да носим кръста си....
Не можем да се отървем от товара,нито някой ще ни носи кръста.
Всеки носи своята радост и болка,мигове на тъга и щастие.
Защото всеки е с различна съдба и различни уроци,които трябва да научи и разбере.
За това сме тук-да сме различни и цветни по своему.
Да се усмихваме по често.Въпреки всичко и въпреки всички....
P.S. Вярвайте,че можете и ще го направите. :)